Jan 26, 2012, 1:19 PM

* * * 

  Poetry » Other
721 0 3

Напуканите устни,

отпиват

капки памет.

Не се наситиха

мечтите

да грабят,

падащи сълзи.

Безумни,

събаряме

измислените кули

обич.

Като вик,

тихо пламъче

в схлупените ни ръце,

топли

нова вечност.

 

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??