* * *
Не се научих да
отричам и
прикривам,
че вярвам и обичам.
Не се научих да се
крия, зад
подслушани слова
и мисли
преразказани.
Не се научих
да потъвам в прегръдката
на мащехи,
решили да ме кърмят с
нечистото си мляко.
Затуй,
памет ми остана.
Помня стотици устни
и разплакани очи,
да молят милост,
да търсят плът,
да лъжат,
гърчейки тела.
Да лъжат,
себе си,
че искат да останат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Ганев Todos los derechos reservados
