Nov 22, 2011, 12:46 AM

* * *

  Poetry » Other
840 0 4

Не се научих да

отричам и

прикривам,

че вярвам и обичам.

Не се научих да се

крия, зад

подслушани слова

и мисли

преразказани.

Не се научих

да потъвам в прегръдката

на мащехи,

решили да ме кърмят с

нечистото си мляко.

Затуй,

памет ми остана.

Помня стотици устни

и разплакани очи,

да молят милост,

да търсят плът,

да лъжат,

гърчейки тела.

Да лъжат,

себе си,

че искат да останат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Закърмените с нечисто мляко не разпознават честните очи,Наско!
    Хубаво е,че си пропуснал тази мащинска прегръдка!
    Поздрав!
  • Уау, страхотен стих с блестящ финал!!!
  • Ако се научиш, няма да си ти!
    Затова бъди такъв, какъвто си!
    Поздрав за стиха!
  • Много мъдър стих! От една страна прикриваме- значи оцеляваме, а от друга виждаме, помним и се учим да бъде по- добри. Надявам се да не съм сбъркала, но аз така го почувствах. Поздрав сърдечен, Атанас!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...