* * *
Не се научих да
отричам и
прикривам,
че вярвам и обичам.
Не се научих да се
крия, зад
подслушани слова
и мисли
преразказани.
Не се научих
да потъвам в прегръдката
на мащехи,
решили да ме кърмят с
нечистото си мляко.
Затуй,
памет ми остана.
Помня стотици устни
и разплакани очи,
да молят милост,
да търсят плът,
да лъжат,
гърчейки тела.
Да лъжат,
себе си,
че искат да останат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Ганев Всички права запазени
