* * *
Не се научих да
отричам и
прикривам,
че вярвам и обичам.
Не се научих да се
крия, зад
подслушани слова
и мисли
преразказани.
Не се научих
да потъвам в прегръдката
на мащехи,
решили да ме кърмят с
нечистото си мляко.
Затуй,
памет ми остана.
Помня стотици устни
и разплакани очи,
да молят милост,
да търсят плът,
да лъжат,
гърчейки тела.
Да лъжат,
себе си,
че искат да останат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Ганев Все права защищены
