15 mar 2016, 21:18

* * * 

  Poesía » De amor
1002 1 3

 

 

Колко дълго те чаках, моя съдба,

моя мила,  далечна утеха.

Ти си всичко, което желая сега,

и безмилостно търся пътека.

 

Уморено затварям очи,

и безумно крещя в полумрака.

Изподрани нозете ми търсят следи,

душата ми, утеха сетна чака.

 

Не ме пъди от твоята врата,

на нея съм от много дълго време.

Приюти ме, стопли ме, и дори да е лъжа,

минутка поне ме обичай.

© Сиси Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??