Колко дълго те чаках, моя съдба,
моя мила, далечна утеха.
Ти си всичко, което желая сега,
и безмилостно търся пътека.
Уморено затварям очи,
и безумно крещя в полумрака.
Изподрани нозете ми търсят следи,
душата ми, утеха сетна чака.
Не ме пъди от твоята врата,
на нея съм от много дълго време.
Приюти ме, стопли ме, и дори да е лъжа,
минутка поне ме обичай.
© Сиси Сиси All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
