15 мар. 2016 г., 21:18

* * * 

  Поэзия » Любовная
1015 1 3

 

 

Колко дълго те чаках, моя съдба,

моя мила,  далечна утеха.

Ти си всичко, което желая сега,

и безмилостно търся пътека.

 

Уморено затварям очи,

и безумно крещя в полумрака.

Изподрани нозете ми търсят следи,

душата ми, утеха сетна чака.

 

Не ме пъди от твоята врата,

на нея съм от много дълго време.

Приюти ме, стопли ме, и дори да е лъжа,

минутка поне ме обичай.

© Сиси Сиси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??