* * *

sisita60 (Сиси Сиси)
23 207

15.03.2016 г., 21:18 ч.

Поезия » Любовна

911 1 3

Колко дълго те чаках, моя съдба,

моя мила, далечна утеха.

Ти си всичко, което желая сега,

и безмилостно търся пътека.

Уморено затварям очи,

и безумно крещя в полумрака.

Изподрани нозете ми търсят следи,

душата ми, утеха сетна чака.

Не ме пъди от твоята врата,

на нея съм от много дълго време.

Приюти ме, стопли ме, и дори да е лъжа,

минутка поне ме обичай.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.