9 ago 2008, 10:40

* * * 

  Poesía » Filosófica
662 0 16

*      *      *

 

Родила съм се от агонията на звезда,

умираща самотна в тиха есен.

А лято бе – усмихнати жита

се ронеха във думите на песен...

 

Протягаха се хиляди ръце

да ме поемат в невъзможната ми цялост –

във нощ кошмарна и във светъл ден

безсилни ме разсипваха, за жалост...

 

Небето ярка мълния продра

и облаци надвисват на парцали...

Едно нащърбено парче луна

разпръсна се на хиляди кристали...

 

Не съм желала тъй да се явя на този свят,

от болка изкован и мрачен. Но знам –

по пътя свой аз трябва да вървя, защото търсейки

свободната душа за полет ще намери начин...

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??