2 may 2012, 9:32

* * *

589 0 0

Най обичам аз, когато

слънцето на запад залязва,

спомените нахлуват в главата ми

и миналото ми разказват.

 

За онези дни на щастие и радост,

за които сега си спомням с тъга,

че никога не ще се върнат,

ах, самота, самота.

 

Най обичам аз, когато

слънцето от изток изгрява,

и денят, нов и непознат,

за мен готов е пак да го огрява.

 

И бъдещето светло, дето е пред мен,

мечта от мен, желана, съкровена,

с всеки следващ слънчев ден

желая с вас да бъде споделена.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Левков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...