2 мая 2012 г., 09:32

* * *

590 0 0

Най обичам аз, когато

слънцето на запад залязва,

спомените нахлуват в главата ми

и миналото ми разказват.

 

За онези дни на щастие и радост,

за които сега си спомням с тъга,

че никога не ще се върнат,

ах, самота, самота.

 

Най обичам аз, когато

слънцето от изток изгрява,

и денят, нов и непознат,

за мен готов е пак да го огрява.

 

И бъдещето светло, дето е пред мен,

мечта от мен, желана, съкровена,

с всеки следващ слънчев ден

желая с вас да бъде споделена.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...