2.05.2012 г., 9:32

* * *

587 0 0

Най обичам аз, когато

слънцето на запад залязва,

спомените нахлуват в главата ми

и миналото ми разказват.

 

За онези дни на щастие и радост,

за които сега си спомням с тъга,

че никога не ще се върнат,

ах, самота, самота.

 

Най обичам аз, когато

слънцето от изток изгрява,

и денят, нов и непознат,

за мен готов е пак да го огрява.

 

И бъдещето светло, дето е пред мен,

мечта от мен, желана, съкровена,

с всеки следващ слънчев ден

желая с вас да бъде споделена.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....