May 2, 2012, 9:32 AM

* * *

  Poetry » Love
588 0 0

Най обичам аз, когато

слънцето на запад залязва,

спомените нахлуват в главата ми

и миналото ми разказват.

 

За онези дни на щастие и радост,

за които сега си спомням с тъга,

че никога не ще се върнат,

ах, самота, самота.

 

Най обичам аз, когато

слънцето от изток изгрява,

и денят, нов и непознат,

за мен готов е пак да го огрява.

 

И бъдещето светло, дето е пред мен,

мечта от мен, желана, съкровена,

с всеки следващ слънчев ден

желая с вас да бъде споделена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...