* * *

Poesía » Otra

423 2 3

Когато бързаш за дома си

и радостта във теб напира

с крила на гълъб.

Когато бързаш за дома си,

светът полека се отмества

и пуска в теб празничността си.

И въздухът се озонира,

а гравитацията сякаш чезне.

Когато бързаш за дома си,

невидимо и осезаемо притеглян,

ти знай, светът е бил създаден

за да бързаш към дома си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Светът също е наш общ дом, в който без да бързаме винаги пристигаме, просто защото сме постоянно в него.

Въздействащо стихотворение с парадоксален и хубав финал.

Поздравление, Бояна. ЧНГ и за много години! Бъди здрава и креативна през Новата година, за да ни радваш с оригиналното си творчество!

2021-01-01T11:40:03+02:00
Lilia_Anna (Boyana)

За много и благословени години на теб, Веси и на всички откровенци! Всички се нуждаем точно от това щастие, каквото и друго да говорим!

2021-01-01T10:30:50+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Да, защото вкъщи е най-хубаво и там е истинското щастие! Поздрави и за много години!

2021-01-01T10:00:49+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0