1 янв. 2021 г., 09:55

* * *

424 2 3

Когато бързаш за дома си

и радостта във теб напира

с крила на гълъб.

Когато бързаш за дома си,

светът полека се отмества

и пуска в теб празничността си.

И въздухът се озонира,

а гравитацията сякаш чезне.

Когато бързаш за дома си,

невидимо и осезаемо притеглян,

ти знай, светът е бил създаден

за да бързаш към дома си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светът също е наш общ дом, в който без да бързаме винаги пристигаме, просто защото сме постоянно в него.

    Въздействащо стихотворение с парадоксален и хубав финал.

    Поздравление, Бояна. ЧНГ и за много години! Бъди здрава и креативна през Новата година, за да ни радваш с оригиналното си творчество!
  • За много и благословени години на теб, Веси и на всички откровенци! Всички се нуждаем точно от това щастие, каквото и друго да говорим!
  • Да, защото вкъщи е най-хубаво и там е истинското щастие! Поздрави и за много години!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...