1 янв. 2021 г., 09:55

* * *

422 2 3

Когато бързаш за дома си

и радостта във теб напира

с крила на гълъб.

Когато бързаш за дома си,

светът полека се отмества

и пуска в теб празничността си.

И въздухът се озонира,

а гравитацията сякаш чезне.

Когато бързаш за дома си,

невидимо и осезаемо притеглян,

ти знай, светът е бил създаден

за да бързаш към дома си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светът също е наш общ дом, в който без да бързаме винаги пристигаме, просто защото сме постоянно в него.

    Въздействащо стихотворение с парадоксален и хубав финал.

    Поздравление, Бояна. ЧНГ и за много години! Бъди здрава и креативна през Новата година, за да ни радваш с оригиналното си творчество!
  • За много и благословени години на теб, Веси и на всички откровенци! Всички се нуждаем точно от това щастие, каквото и друго да говорим!
  • Да, защото вкъщи е най-хубаво и там е истинското щастие! Поздрави и за много години!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...