10 sept 2015, 21:13

* * *

  Poesía
754 0 0

Океанът безбрежен всели се във теб

За мен вече нищо..

Нищo(!) за мен не остана.

В ръцете ми дните се свиха.

 

Някой все хлопа по вратата,..оглушавам

Поглеждам с надежда навън

Няма те…

Отново е друг…

Отново е чужд!!!

 

Кладенец копая, спомен да намеря

Ден след ден..

Нощ след нощ..

Жива вода в тази пустош изливам.

 

Главата не слуша нозете ми..

Нозете за главата нехаят.

Умирам…

Копая…

И чакам…

Чакам те, все да се върнеш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Пенчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...