10 sept 2015, 21:13

* * *

  Poesía
763 0 0

Океанът безбрежен всели се във теб

За мен вече нищо..

Нищo(!) за мен не остана.

В ръцете ми дните се свиха.

 

Някой все хлопа по вратата,..оглушавам

Поглеждам с надежда навън

Няма те…

Отново е друг…

Отново е чужд!!!

 

Кладенец копая, спомен да намеря

Ден след ден..

Нощ след нощ..

Жива вода в тази пустош изливам.

 

Главата не слуша нозете ми..

Нозете за главата нехаят.

Умирам…

Копая…

И чакам…

Чакам те, все да се върнеш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Пенчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...