Sep 10, 2015, 9:13 PM

* * *

  Poetry
752 0 0

Океанът безбрежен всели се във теб

За мен вече нищо..

Нищo(!) за мен не остана.

В ръцете ми дните се свиха.

 

Някой все хлопа по вратата,..оглушавам

Поглеждам с надежда навън

Няма те…

Отново е друг…

Отново е чужд!!!

 

Кладенец копая, спомен да намеря

Ден след ден..

Нощ след нощ..

Жива вода в тази пустош изливам.

 

Главата не слуша нозете ми..

Нозете за главата нехаят.

Умирам…

Копая…

И чакам…

Чакам те, все да се върнеш!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Пенчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...