Океанът безбрежен всели се във теб

За мен вече нищо..

Нищo(!) за мен не остана.

В ръцете ми дните се свиха.

Някой все хлопа по вратата,..оглушавам

Поглеждам с надежда навън

Няма те…

Отново е друг…

Отново е чужд!!!

Кладенец копая, спомен да намеря

Ден след ден..

Нощ след нощ..

Жива вода в тази пустош изливам.

Главата не слуша нозете ми..

Нозете за главата нехаят.

Умирам…

Копая…

И чакам…

Чакам те, все да се върнеш!