* * *
Океанът безбрежен всели се във теб
За мен вече нищо..
Нищo(!) за мен не остана.
В ръцете ми дните се свиха.
Някой все хлопа по вратата,..оглушавам
Поглеждам с надежда навън
Няма те…
Отново е друг…
Отново е чужд!!!
Кладенец копая, спомен да намеря
Ден след ден..
Нощ след нощ..
Жива вода в тази пустош изливам.
Главата не слуша нозете ми..
Нозете за главата нехаят.
Умирам…
Копая…
И чакам…
Чакам те, все да се върнеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Пенчева Всички права запазени
