Rosiza (Росица) Rosiza (Росица)
4
5 jul 2008, 16:38

* * *

  Poesía
544 0 1

Отново ще се върна в този град.

Ще ме посрещне Споменът любезно.

По улиците прашни

ще се разходим с него под ръка,

а после тихо ще застанем

пред твоята заключена врата.

Ще постоим, ще помълчим,

дори цигара ще изпушим...

На рамото на Спомена ще си поплача,

преди да загася пореден фас.

Ще го оставя да те чака

и ще си тръгна...

Без Спомена...

          Тъй, както бях  дошла.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • guardian_angel (Бояна Петрова)
    guardian_angel (Бояна Петрова)
    най-доброто,което може да направи човек за себе си е да остави спомена да си остане такъв!Да си остане в миналото!Само така можеш да продължиш в бъдещето!Без да поглеждаш назад,защото там има главно болка!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0