* * *
Отново ще се върна в този град.
Ще ме посрещне Споменът любезно.
По улиците прашни
ще се разходим с него под ръка,
а после тихо ще застанем
пред твоята заключена врата.
Ще постоим, ще помълчим,
дори цигара ще изпушим...
На рамото на Спомена ще си поплача,
преди да загася пореден фас.
Ще го оставя да те чака
и ще си тръгна...
Без Спомена...
Тъй, както бях дошла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
