Rosiza (Росица)
4

5 июл. 2008 г., 16:38

* * *

Поэзия

544 0 1

Отново ще се върна в този град.

Ще ме посрещне Споменът любезно.

По улиците прашни

ще се разходим с него под ръка,

а после тихо ще застанем

пред твоята заключена врата.

Ще постоим, ще помълчим,

дори цигара ще изпушим...

На рамото на Спомена ще си поплача,

преди да загася пореден фас.

Ще го оставя да те чака

и ще си тръгна...

Без Спомена...

Тъй, както бях дошла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

guardian_angel (Бояна Петрова)

най-доброто,което може да направи човек за себе си е да остави спомена да си остане такъв!Да си остане в миналото!Само така можеш да продължиш в бъдещето!Без да поглеждаш назад,защото там има главно болка!!!

2008-07-05T18:18:03+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬