Отново ще се върна в този град.
Ще ме посрещне Споменът любезно.
По улиците прашни
ще се разходим с него под ръка,
а после тихо ще застанем
пред твоята заключена врата.
Ще постоим, ще помълчим,
дори цигара ще изпушим...
На рамото на Спомена ще си поплача,
преди да загася пореден фас.
Ще го оставя да те чака
и ще си тръгна...
Без Спомена...
Тъй, както бях дошла.
© Росица All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
