411

4 nov 2013, 22:11

Poesía » Otra

867 0 2

Приятелю, разказвай на морето!

Историята ни да се разплаче в него.

Хвърляй камъни по поредния залез

и ако щеш - с дрехи във водата влез.

Викай по бесните вълни като луд,

рани със зверския си дъх тоя студ!

Зарови умрялата надежда в пясъка,

той самият - умирала милион пъти скала.

Нека мислите се оплетат в звездния хаос,

също като теб - красив, объркан, тъмнокос.

Дано по дългия самотен път на връщане

да не усещаш вече онова болно докосване

на бодлив таралеж, който в спомени броди,

след края, по невидими другиго небосводи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojenski (Иван Иванов)

2014-01-30T14:53:52+02:00

И аз съм впечатлен от мъдростта и изказа!
gravitacia (Вихра Волева)

2013-11-05T19:51:53+02:00

Пясъкът - умирала милион пъти скала! Впечатли ме!