posh` (Таня Атанасова)
267 5344
4.11.2013 г., 22:11 ч.

411 

  Поезия » Друга
1058 0 2

Приятелю, разказвай на морето!

Историята ни да се разплаче в него.

Хвърляй камъни по поредния залез

и ако щеш - с дрехи във водата влез.

Викай по бесните вълни като луд,

рани със зверския си дъх тоя студ!

Зарови умрялата надежда в пясъка,

той самият - умирала милион пъти скала.

Нека мислите се оплетат в звездния хаос,

също като теб - красив, объркан, тъмнокос.

Дано по дългия самотен път на връщане

да не усещаш вече онова болно докосване

на бодлив таралеж, който в спомени броди,

след края, по невидими другиго небосводи...

© Таня Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??