411

4 нояб. 2013 г., 22:11

Поэзия » Другая

1029 0 2

Приятелю, разказвай на морето!

Историята ни да се разплаче в него.

Хвърляй камъни по поредния залез

и ако щеш - с дрехи във водата влез.

Викай по бесните вълни като луд,

рани със зверския си дъх тоя студ!

Зарови умрялата надежда в пясъка,

той самият - умирала милион пъти скала.

Нека мислите се оплетат в звездния хаос,

също като теб - красив, объркан, тъмнокос.

Дано по дългия самотен път на връщане

да не усещаш вече онова болно докосване

на бодлив таралеж, който в спомени броди,

след края, по невидими другиго небосводи...