monikapeneva (Моник)
2 1
1 may 2010, 18:03

* * * 

  Poesía » Filosófica
596 0 1

Самотният вятър празно сърце в мен пренарежда...
Блед полунощен облак без живителен дъжд над мен отминава.
Преди това залезът алчен... изпи ме, пресуши ме докрай.
Сега... безслънчева съм планета и към тъмни и неизвестни звезди поглеждам.
Събирам си време... докато се родя наново, в нова Вселена...

© Моник Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В унисон с вътрешното мене. Тъжно.
Propuestas
: ??:??