monikapeneva (Моник)
2 1
1 мая 2010 г., 18:03

* * * 

  Поэзия » Философская
598 0 1

Самотният вятър празно сърце в мен пренарежда...
Блед полунощен облак без живителен дъжд над мен отминава.
Преди това залезът алчен... изпи ме, пресуши ме докрай.
Сега... безслънчева съм планета и към тъмни и неизвестни звезди поглеждам.
Събирам си време... докато се родя наново, в нова Вселена...

© Моник Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В унисон с вътрешното мене. Тъжно.
Предложения
: ??:??