monikapeneva (Моник)
2 1
1.05.2010 г., 18:03 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
589 0 1

Самотният вятър празно сърце в мен пренарежда...
Блед полунощен облак без живителен дъжд над мен отминава.
Преди това залезът алчен... изпи ме, пресуши ме докрай.
Сега... безслънчева съм планета и към тъмни и неизвестни звезди поглеждам.
Събирам си време... докато се родя наново, в нова Вселена...

© Моник Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В унисон с вътрешното мене. Тъжно.
Предложения
: ??:??