monikapeneva (Моник)
2 1
May 1, 2010, 6:03 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
595 0 1

Самотният вятър празно сърце в мен пренарежда...
Блед полунощен облак без живителен дъжд над мен отминава.
Преди това залезът алчен... изпи ме, пресуши ме докрай.
Сега... безслънчева съм планета и към тъмни и неизвестни звезди поглеждам.
Събирам си време... докато се родя наново, в нова Вселена...

© Моник All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В унисон с вътрешното мене. Тъжно.
Random works
: ??:??