23 nov 2007, 15:31

* * *

793 0 2

Есента се заключи между четири стени.
Жълтеят в стаята пролетни спомени.
Не търся и не чакам нищо... Уви.
Стрелките забравят, че вече не гоня ги.

Луната замръзна в прозореца черен,
а до снощи как бягаше с мене,
към приказни срещи с Принца обсебен
и как спираше оскъдното време.

Обсебвахме с теб всички лунни места.
Тръпнеха пред нашта поява звездите.
Танцувахме с приказни феи в нощта.
Разкриваха своите тайни горите...

А днес принцът си тръгна от тебе -
изплаши те ролята в мойта пиеса...
Но може би някога, по някое време
ще се върне да радва друга принцеса.

. . .

Сега не търся и не чакам нищо... Уви.
Луната немее в прозореца черен.
Есента се заключи между четири стени.
Пролетта си замина с Принца обсебен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хххх Хххх Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...