Есента се заключи между четири стени.
Жълтеят в стаята пролетни спомени.
Не търся и не чакам нищо... Уви.
Стрелките забравят, че вече не гоня ги.

Луната замръзна в прозореца черен,
а до снощи как бягаше с мене,
към приказни срещи с Принца обсебен
и как спираше оскъдното време.

Обсебвахме с теб всички лунни места.
Тръпнеха пред нашта поява звездите.
Танцувахме с приказни феи в нощта.
Разкриваха своите тайни горите...

А днес принцът си тръгна от тебе -
изплаши те ролята в мойта пиеса...
Но може би някога, по някое време
ще се върне да радва друга принцеса.

. . .

Сега не търся и не чакам нищо... Уви.
Луната немее в прозореца черен.
Есента се заключи между четири стени.
Пролетта си замина с Принца обсебен...