по ъглите капят мълчания
с нажежени до синьо уста
земята сега е алена буква
и само небето има крила
потъват цифри в календара
невидими са даже сламките
които рибите не виждат
когато им поникват пера
тротоарите събират кестени
въглени още топли в скрежта
листата есенни през фенерите улични
за миг в светулки оживяват ...