...

по ъглите капят мълчания

с нажежени до синьо уста

земята сега е алена буква

и само небето има крила

потъват цифри в календара

невидими са даже сламките

които рибите не виждат

когато им поникват пера

тротоарите събират кестени

въглени още топли в скрежта

листата есенни през фенерите улични

за миг в светулки оживяват

ала през клечката кибрит крилцата им

в този свят в най-черното угасват

затова на рибите отсъдени

бяха мълчанията които по ъглите

капят с нажежени до синьо уста...

изгорелите клечки кибрит

се сгушват в падналите счупени клони

последната от тях преди да изгасне...

благодари на Бога, че рибите

не могат да говорят