...
по ъглите капят мълчания
с нажежени до синьо уста
земята сега е алена буква
и само небето има крила
потъват цифри в календара
невидими са даже сламките
които рибите не виждат
когато им поникват пера
тротоарите събират кестени
въглени още топли в скрежта
листата есенни през фенерите улични
за миг в светулки оживяват
ала през клечката кибрит крилцата им
в този свят в най-черното угасват
затова на рибите отсъдени
бяха мълчанията които по ъглите
капят с нажежени до синьо уста...
изгорелите клечки кибрит
се сгушват в падналите счупени клони
последната от тях преди да изгасне...
благодари на Бога, че рибите
не могат да говорят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Демирова Всички права запазени