***
Музикантът си свири,
но кой ли го слуша.
Нос си навирил
и замислено пушиш.
Да си минувач е
по-престижно в живота.
И е някакъв начин
да не слушаш фагота.
Всъщност тъжният му вой
дълго още ще те следва,
без да разбереш, че той
със сърцето ти беседва.
но кой ли го слуша.
Нос си навирил
и замислено пушиш.
Да си минувач е
по-престижно в живота.
И е някакъв начин
да не слушаш фагота.
Всъщност тъжният му вой
дълго още ще те следва,
без да разбереш, че той
със сърцето ти беседва.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Делов Todos los derechos reservados
