11 ene 2013, 23:15  

На любовта

920 0 2

Аз бързам към тебе, любов.

Свистят колелата по релсите...

Прегазих омразните делници

и чувствам се малко виновна.

 

Но ти заслужаваш, любов!

Един миг от твоето щастие

ми стига да мина препятствия...

Да бъда на всичко готова!

 

Аз идвам при тебе, любов.

Ще махна от себе си дрехите,

попивали погледи лепкави.

 

Сълзи ще измият отровата

от думи и чиста отново

ще бъда за тебе, любов!

 

 

Албена Димитрова

 

1982 г.

София.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...