11.01.2013 г., 23:15  

На любовта

910 0 2

Аз бързам към тебе, любов.

Свистят колелата по релсите...

Прегазих омразните делници

и чувствам се малко виновна.

 

Но ти заслужаваш, любов!

Един миг от твоето щастие

ми стига да мина препятствия...

Да бъда на всичко готова!

 

Аз идвам при тебе, любов.

Ще махна от себе си дрехите,

попивали погледи лепкави.

 

Сълзи ще измият отровата

от думи и чиста отново

ще бъда за тебе, любов!

 

 

Албена Димитрова

 

1982 г.

София.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...