anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
11 янв. 2013 г., 23:15  

На любовта

919 0 2

Аз бързам към тебе, любов.

Свистят колелата по релсите...

Прегазих омразните делници

и чувствам се малко виновна.

 

Но ти заслужаваш, любов!

Един миг от твоето щастие

ми стига да мина препятствия...

Да бъда на всичко готова!

 

Аз идвам при тебе, любов.

Ще махна от себе си дрехите,

попивали погледи лепкави.

 

Сълзи ще измият отровата

от думи и чиста отново

ще бъда за тебе, любов!

 

 

Албена Димитрова

 

1982 г.

София.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0