anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
11 янв. 2013 г., 23:15  

На любовта

913 0 2

Аз бързам към тебе, любов.

Свистят колелата по релсите...

Прегазих омразните делници

и чувствам се малко виновна.

 

Но ти заслужаваш, любов!

Един миг от твоето щастие

ми стига да мина препятствия...

Да бъда на всичко готова!

 

Аз идвам при тебе, любов.

Ще махна от себе си дрехите,

попивали погледи лепкави.

 

Сълзи ще измият отровата

от думи и чиста отново

ще бъда за тебе, любов!

 

 

Албена Димитрова

 

1982 г.

София.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0