Ръката сили не има
последна шепа пръст да хвърли.
Прошката ми от душа
не даваше и песъчинка да помръдне.
Прехапвах устни. Зверски заболя
не казаното с думи помежду ни.
Надявах се с последните цветя,
душа душата да прегърне.
Свещта пищи. Не иска да гори.
Гори недоизплакана сълзата.
Смутени шепнат от страни:
Коя е тази непозната?
И аз си тръгвам,
на починалия дъщерята.
04.2012г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
