лъвче (Лъки)
122 999
19 нояб. 2014 г., 07:33

***** 

  Поэзия » Другая
543 0 13

Ръката сили не има

последна шепа пръст да хвърли.

Прошката ми от душа

не даваше и песъчинка да помръдне.

Прехапвах устни. Зверски заболя

не казаното с думи помежду ни.

Надявах се с последните цветя,

душа душата да прегърне.

Свещта пищи. Не иска да гори.

Гори недоизплакана сълзата.

Смутени шепнат от страни:

Коя е тази непозната?

И аз си тръгвам,

 

на починалия дъщерята.



04.2012г

© Лъки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !...
  • ...
  • Много е тъжно, бе лъвче...
  • Казах ти, че ми е трудно да те коментирам! И все още го мисля!
    Просто те прегръщам!!!
  • Много
  • боли!
  • "Коя е тази непозната?
    И аз си тръгвам,

    на починалия дъщерята."

    !!!
  • Коментара тук е напълно излишен ... дълбоко изстрадани са всички онези мигове несбъднати, превърнали се в най-горчивите за мен сълзи ...
  • Последните три реда са много силни!
  • Споделям чувствата ти!
  • Вчера прочетох "Татко, запали печката", на valia1771 (Ивон). Стих, който ми върна спомени и провокира публикуването на тази моя творба.
    Благодаря на всички за прочита!
    Кети, за поезия не знам. Знам само как боли...
    Мисана, когато си обречен на безсълзие, плачеш в стих. Понякога ми се иска да не можех да пиша.
  • Страхотна си, Лъвче, голяма поезия!
  • Жесток стих, Лъки! Помня го от един друг сайт, където бе публикуван преди време. Въздействието му днес е не по-малко силно оттогава, въпреки, че изненадата от ретроспекцията първият път бе, бих казал - оглушителна!
    Голяма мъка претворена чрез съвършенство на словото. Повече не смея да коментирам.

    Поет си и то от класа! Оценяването се подразбира от само себе си.
Предложения
: ??:??