*****
Ръката сили не има
последна шепа пръст да хвърли.
Прошката ми от душа
не даваше и песъчинка да помръдне.
Прехапвах устни. Зверски заболя
не казаното с думи помежду ни.
Надявах се с последните цветя,
душа душата да прегърне.
Свещта пищи. Не иска да гори.
Гори недоизплакана сълзата.
Смутени шепнат от страни:
Коя е тази непозната?
И аз си тръгвам,
на починалия дъщерята.
04.2012г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
