Ръката сили не има
последна шепа пръст да хвърли.
Прошката ми от душа
не даваше и песъчинка да помръдне.
Прехапвах устни. Зверски заболя
не казаното с думи помежду ни.
Надявах се с последните цветя,
душа душата да прегърне.
Свещта пищи. Не иска да гори.
Гори недоизплакана сълзата.
Смутени шепнат от страни:
Коя е тази непозната?
И аз си тръгвам,
на починалия дъщерята.
04.2012г
© Лъки All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
