31 jul 2010, 13:01

* * * 

  Poesía
382 0 0

Срещнах го веднъж на пътя –

един наежен таралеж.

Подмяташе змия прочута,

а тя се гърчеше в брътвеж.

 

Не ме изяждай, братко скъпи!

Нося отрова в своите жлези!

От кожата си мога да изляза,

аз съм усойница –

добре си помисли!

 

Той май бе глух.

И продължи!?!

© Благодат Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??