* * *
519
0
0
Срещнах го веднъж на пътя –
един наежен таралеж.
Подмяташе змия прочута,
а тя се гърчеше в брътвеж.
Не ме изяждай, братко скъпи!
Нося отрова в своите жлези!
От кожата си мога да изляза,
аз съм усойница –
добре си помисли!
Той май бе глух.
И продължи!?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благодат Всички права запазени
