31.07.2010 г., 13:01 ч.

* * * 

  Поезия
385 0 0

Срещнах го веднъж на пътя –

един наежен таралеж.

Подмяташе змия прочута,

а тя се гърчеше в брътвеж.

 

Не ме изяждай, братко скъпи!

Нося отрова в своите жлези!

От кожата си мога да изляза,

аз съм усойница –

добре си помисли!

 

Той май бе глух.

И продължи!?!

© Благодат Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??