Jul 31, 2010, 1:01 PM

* * * 

  Poetry
384 0 0

Срещнах го веднъж на пътя –

един наежен таралеж.

Подмяташе змия прочута,

а тя се гърчеше в брътвеж.

 

Не ме изяждай, братко скъпи!

Нося отрова в своите жлези!

От кожата си мога да изляза,

аз съм усойница –

добре си помисли!

 

Той май бе глух.

И продължи!?!

© Благодат All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??