* * *
521
0
0
Срещнах го веднъж на пътя –
един наежен таралеж.
Подмяташе змия прочута,
а тя се гърчеше в брътвеж.
Не ме изяждай, братко скъпи!
Нося отрова в своите жлези!
От кожата си мога да изляза,
аз съм усойница –
добре си помисли!
Той май бе глух.
И продължи!?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Благодат Все права защищены
