31 июл. 2010 г., 13:01

* * * 

  Поэзия
383 0 0

Срещнах го веднъж на пътя –

един наежен таралеж.

Подмяташе змия прочута,

а тя се гърчеше в брътвеж.

 

Не ме изяждай, братко скъпи!

Нося отрова в своите жлези!

От кожата си мога да изляза,

аз съм усойница –

добре си помисли!

 

Той май бе глух.

И продължи!?!

© Благодат Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??