Из таз държава плоска,
скучна и самотна ,
постоянното небе виси.
Небе сиво и безмълвно,
Пълно със сиви облаци.
Омразата ми не крия аз.
Липсата на смях ,усмивки и лъжи,
Изкуствено е всичко тук
техните реки , канили
до мислите на жителите ѝ
Комформисти , живеейки празно.
Питат те “как си ти”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse