Из таз държава плоска,

скучна и самотна ,

постоянното небе виси.

Небе сиво и безмълвно,

Пълно със сиви облаци.

Омразата ми не крия аз.

Липсата на смях ,усмивки и лъжи,

Изкуствено е всичко тук 

техните реки , канили 

до мислите на жителите ѝ

Комформисти , живеейки празно.

Питат те “как си ти”.

Сякаш интерес в тях пораждатът празните им разговори.

Омразата ми безгранична , 

Но сякаш спокойствие намирам аз , 

животи плаващи да гледам,

знаейки че няма да оставят те следи.

Виждам в нощите самотни , 

Всичките прослойки на града 

От усмихнати те двойки до

самотните вярващи в лъжа

Всички те са живи, но в походката им празна , аз виждам липсваната на искрени мечти

без мечти живот за мен , поражда 

гняв и ругатни. 

Но кой съм аз да съдя ,

един нощен блудник сам останал.

В стая празна само с четири стени…

Сам ги гледам, 

докато цигарата гори 

и си казвам,

нима така изглеждам отстрани.