Из таз държава плоска,
скучна и самотна ,
постоянното небе виси.
Небе сиво и безмълвно,
Пълно със сиви облаци.
Омразата ми не крия аз.
Липсата на смях ,усмивки и лъжи,
Изкуствено е всичко тук
техните реки , канили
до мислите на жителите ѝ
Комформисти , живеейки празно.
Питат те “как си ти”.
Сякаш интерес в тях пораждатът празните им разговори.
Омразата ми безгранична ,
Но сякаш спокойствие намирам аз ,
животи плаващи да гледам,
знаейки че няма да оставят те следи.
Виждам в нощите самотни ,
Всичките прослойки на града
От усмихнати те двойки до
самотните вярващи в лъжа
Всички те са живи, но в походката им празна , аз виждам липсваната на искрени мечти
без мечти живот за мен , поражда
гняв и ругатни.
Но кой съм аз да съдя ,
един нощен блудник сам останал.
В стая празна само с четири стени…
Сам ги гледам,
докато цигарата гори
и си казвам,
нима така изглеждам отстрани.
© Saint_Germain Все права защищены